Да си наемем чужденец на работа...

Все по-често чуваме: „Няма кой да работи, няма работна ръка…“, а в някои сектори е направо трагедия, по отношение на наемането на хора. И все по-често чуваме: „Търсим варианти за наемане на чужди граждани, след като има недостиг на човешки ресурс на нашия пазар“. Всичко това е чудесно, но… следва да сте запознати с няколко момента при назначаването на чужденци.

Нека на първо време да изясним какво означава понятието „чужденец“ по смисъла на българското трудово законодателство?

Ефективното назначаване на чужденец започва с разбирането на правната рамка в България, включително визовите изисквания, разрешенията за работа и регистрацията на трудовите договори. Този процес също така изисква подготовката на необходимите документи и тяхното представяне в съответните държавни институции.

Изборът на подходящ вид договор за работа с чужденци е съществен за осигуряването на гъвкавост и съответствие с българското законодателство. Работодателите трябва да разберат разликите между трудовите и гражданските договори, както и специфичните условия, които могат да се прилагат за чуждестранни работници от трети страни или тези с хуманитарен статут.

В следващите няколко публикации ще разгледам процедурите за регистрация в НАП, изискванията за различните видове договори, както и стратегии за ефективно управление на международни трудови отношения.

В контекста на българското трудово законодателство, понятието „чужденец“ обхваща всяко лице, което не е български гражданин. Освен това в повечето предвидени от закона хипотези, чужденците, които нямат достъп до пазара на труда, са именно тези, които нямат статут на временно, постоянно, продължително или дългосрочно пребиваване в България. Такива статуси обикновено са свързани с издаването на Виза D (или така наречената виза за дългосрочно пребиваване, имигрантска виза и работна виза), която се издава от българските дипломатически и консулски представителства, след положително становище от Агенция по заетостта. Важно е да се отбележи, че в България съществуват различни процедури за наемане на работа в зависимост от това дали става дума за:

• Граждани на Европейския съюз (ЕС);
• Граждани на трети държави, с които България (или ЕС) има или няма международно споразумение;
• Бежанци;

За гражданите на държави-членки на ЕС, както и за гражданите на държави, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Конфедерация Швейцария, се прилагат правилата за свободно движение на работници. Това включва правото на равно третиране с гражданите на държавата домакин и не изисква специално разрешение за работа.

Въпреки това, гражданите на трети държави могат да работят в България само, ако пребивават на законно основание и разполагат с необходимите разрешения за пребиваване и/или работа, издадени от Министерството на вътрешните работи или от Агенцията по заетостта.